Щом като дрождите са свършили своята важна работа, те формират "килим" или утайка на дъното на ферментатора. След края на първичната ферментация вече разполагате с "млада бира". Това вече е алкохолна напитка (ура!), а не просто горчив захарен сироп, какъвто имахте в края на варката. В идеалният случай дрождите са "изяли" около 70 - 75% от захарите и са ги превърнали в алкохол и въглероден двуокис. Последният обаче, е отлетял през възушния клапан и съдържанието на ферментатора почти няма никаква газировка.
Според стила бира и предпочитането на пивовара тук се тръгва по различни пътища. При ейловете това е момента, в който повечето домашни пивовари прехвърлят течната част от съдържанието на ферментатора (без утайката от мая на дъното) в бутилки. При самото бутилиране се добавя малко захарен сироп (2 - 8г захар на литър бира, предварително кипнати в гореща вода и охладени), за да може, след допълнителен престой в бутилките, остатъчната мая да газира съдържанието им. Така се получава една естествена газировка, която обикновено е много приятна, ако се получи добре.
Други предпочитат да прехвърлят младата бира да отлежи в кегове и да я газират направо там директно чрез употребата на бутилка с въглероден диоксид, който се пуска да влиза в кега под налягане в рамките на няколко дни.
За да научите повече детайли, техники и хитрини за пивоварството, посетете секцията "Полезни връзки", където ще можете да намерите и видеоклипове по темата
